Прессъобщения

В България през 2022 г. са издадени 11 828 книги и брошури, което е със 129 повече в сравнение с предходната година. С най-голям брой са научните издания – 3 369 заглавия, следвани от художествената литература за възрастни – 1 891. Преводните заглавия са 2 596, като от тях повече от половината са преведени от английски език (56.8%), следват преведените от руски – 6.4%, немски – 5.7%, и френски език – 5.5%. Най-голям е броят на издадените книги и брошури в област София (столица) – 7 734, следвана от областите Пловдив (837) и Варна (670).

През 2022 г. са издавани 191 вестника, от които 25 ежедневника, като в сравнение с предходната година намаляват съответно  с 10 и 4. Най-голям брой вестници се издават в област София (столица) – 47.1% от всички издавани в страната. Издадени са 442 списания и 61 бюлетина, като в сравнение с 2021 г. списанията се увеличават с 2, а бюлетините – с 8.

Пътуванията на български граждани в чужбина през май 2023 г. са 772.5 хил., или с 5.9% над регистрираните през май 2022 година.

Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през май 2023 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 43.9%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия - 37.1%, и със служебна цел - 19.0%.

През май 2023 г. посещенията на чужди граждани в България са 930.5 хил., или с 15.8% повече в сравнение с май 2022 година. Регистрирано е увеличение по всички наблюдавани цели. Транзитните преминавания през страната са 36.5% (340.1хил.) от всички посещения на чужди граждани в България.

Общият индекс на цените на износа през първото тримесечие на 2023 г. по сектори на Стандартната външнотърговска класификация (SITC, рев. 4) е 97.9%, което е 20.6% процентни пункта намаление на индекса спрямо същия период на предходната година.

Общият индекс на цените на вноса за периода по сектори на Стандартната външнотърговска класификация (SITC, рев. 4) е 99.8%, което е 16.6% процентни пункта намаление на индекса спрямо същия период на предходната година.

През първо тримесечие на 2023 г. цените на жилищата в страната са се увеличили с 1.6% спрямо предходното тримесечие и с 9.5 % спрямо същото тримесечие на 2022 година. Спрямо предходното тримесечие най-голямо увеличение е регистрирано в град Бургас (+7.3%), следван от градовете Русе и Пловдив - съответно с (+7,2%) и (+3,9%). Най-малък ръст се наблюдава в град София (+0.8%).

Подробни данни са публикувани на сайта на НСИ в рубрика „Статистика на цените на жилища“.

През 2022 г. средната цена на сделките с ниви в България достига 1 428 лв. за един декар, а средната цена на рентата - 63 лв. на един декар. Спрямо предходната година цената на сделките с ниви се увеличава с 21.6%, а на платената рента - с 21.2%.

Спрямо предходната година е налице повишение в цената на сделките с ниви и на средната цена за наем/аренда на един декар ниви във всичките шест статистически района на страната.

През първото тримесечие на 2023 г. спрямо първото тримесечие на 2022 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 15.1% (по предварителни данни). В индустрията увеличението е с 18.2%, в услугите - с 15.7%, и в строителството - с 14.1%.

Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Транспорт, складиране и пощи“ - с 23.6%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 23.5%, и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ - с 19.6%.  

Към 7 септември 2021 г. в страната са преброени 2 603 713 обитавани жилища. Основната част от жилищата (95.3%) се обитават от едно домакинство. Средният брой лица, живеещи в едно обитавано жилище, е 2.5.

От всички обитавани жилища 98.7% са свързани с общественото водоснабдяване. Баня вътре в жилището имат 93.1% от обитаваните жилища, тоалетна вътре в жилището имат 88.5%.

Почти всички обитавани жилища (91.6%) разполагат с хладилник и/или фризер, 84.7% имат автоматична пералня. Устройства и уреди за автоматизиране на дома (умни устройства, роботи) има в 5.9% от обитаваните жилища. В градовете такива устройства притежават 7.2% от обитаваните жилища, а в селата - 2.1%.

В 67.7% от обитаваните жилища домакинствата ползват мобилна телефонна услуга (мобилен телефон), фиксирана телефонна услуга ползват - 10.1%. Фиксиран достъп до интернет има в 50.9% от обитаваните жилища, а мобилен достъп до интернет - в 52.2%. Кабелна телевизия има в 55.6% от обитаваните жилища, а сателитна - в 22.5%.

Почти половината от обитаваните жилища (47.7%) се отопляват с електричество.

Равнищата на цените варират в широки граници в държавите от ЕС.

Най-високи нива на цените са отчетени в Ирландия (146% от средното за ЕС), Дания (145%) и Люксембург (137%). Най-ниско е равнището на цените в Румъния (58%), България (59%) и Полша (62%).

БВП на човек от населението варира от 59 до 261% от средното равнище за ЕС.

В края на 2022 г. в страната функционират 341 заведения за болнична помощ с 54 707 легла. В сравнение с предходната година легловият фонд на тези заведения се увеличава с 216, или с 0.4%.

Осигуреността на населението с болнични легла е 848.5 на 100 000 души, като най-високи са стойностите на показателя в областите Плевен (1 184.5 на 100 000 души от населението), Смолян (1 135.5) и Пловдив (1 069.5).

Заведенията за извънболнична помощ са 2 172 с 1 303 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година заведенията се увеличават с 39 (1.8%), а леглата в тях - с 18 (1.4%).

Другите лечебни и здравни заведения са 148 с 1 751 легла, които в сравнение с 2021 г. намаляват с 9.7%.

Към 31 декември 2022 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения практикуват 29 599 лекари, като броят им остава сравнително стабилен през последните години. Лекарите по дентална медицина са 7 602, като 6 624 от тях работят в практики, които имат сключен договор с НЗОК. Медицинските специалисти по здравни грижи са 44 493, от които 28 827 медицински сестри и 3 285 акушерки.

Осигуреността с лекари общо за страната е 45.9 на 10 000 души от населението. В регионален аспект показателят варира от 26.2 до 72.4 на 10 000 души, като най-висок е той в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници - Плевен (72.4 на 10 000 души от населението), София (столица) (55.9), Пловдив (55.3) и Варна (54.6).

В структурата на лекарите по възраст най-голям е броят и делът им във възрастовата група 55 - 64 години - 10 015, или 33.8%. На второ място е групата на най-възрастните лекари (на 65 и повече години) - 5 943, или 20.1%. Младите практикуващи лекари на възраст до 35 години, са 5 170, или 17.5%.

Само в пет области относителният дял на младите лекари на възраст до 35 год. е по-голям от този за страната и това са областите, в които има медицински университети - София (столица) и Варна (по 24%), Плевен (23.6%), Пловдив (23.4%) и Бургас (18.9%). Във всички останали области показателят е по-неблагоприятен от този за страната, като особено се открояват Видин, Ловеч и Монтана, където делът е съответно 0.7%, 2.1% и 2.5%.