Прессъобщения

Цените на жилищата в страната са се увеличили с 3.9% през третото тримесечие на 2024 г. спрямо предходното тримесечие (второ тримесечие на 2024 година). Най-голямо увеличение е регистрирано в град София (+5.4%), следван от градовете Варна (+5.3%), Стара Загора (+4.3%) и Бургас (+4.2%). Намаление е регистрирано в град Русе (-5.9%).

През третото тримесечие на 2024 г. цените на жилищата в страната са се увеличили с 16.5% в сравнение с третото тримесечие на 2023 година.

Подробни данни са публикувани на сайта на НСИ в рубрика „Статистика на цените на жилища“.

Общият индекс на цените на износа през третото тримесечие на 2024 г. е 95.4% и бележи увеличение от 4.8 процентни пункта в сравнение със същия период на предходната година.

Общият индекс на цените на вноса за периода е 96.6%, което е с 2.4 процентни пункта над нивото от трето тримесечие на 2023 година.

Предварителните данни за индексите за цени на износа и вноса за третото тримесечие на 2024 г. по сектори на Стандартната външнотърговска класификация (SITC, рев. 4) са публикувани на сайта на НСИ в рубрика „Индекси на цени на износа и вноса“.

През 2023 година задълженията на държавните предприятия на основание Директива 2011/85 на ЕС са в размер на 9.32% от Брутния вътрешен продукт (БВП), от които 0.84% са задължения на финансови предприятия и 8.48% - задължения на предприятия с дейности, различни от финансовите.

Данните за задълженията на държавните предприятия се получават от годишните отчети за дейността, предоставени в НСИ, съгласно Закона за статистиката. В обхвата попадат държавните предприятията, които са класифицирани в секторите „Нефинансовите предприятия“, „Финансови корпорации“ и „Нетърговски организации, обслужващи домакинствата“, но са контролирани от сектор „Държавно управление“ и неговите подсектори.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Държавна финансова статистика“.

През 2022 г. спрямо 2021 г. е налице увеличение на емисиите на серни оксиди (SOx) с 14%, въглероден диоксид (CO2) с 9%, неметанови летливи органични съединени (NMVOC) с 2% и амоняк (NH3) с 1%. Основен принос за увеличението на емисиите на SOx и CO2 имат икономическите дейности от секторите „Преработваща промишленост“ и  „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“. През 2022 г. спрямо 2021 г. се наблюдава се намаление на емисиите на въглероден оксид (СО) с 17%,  прахови частици (PM10) с 14%, прахови частици (PM2.5) с 12 %,  въглероден диоксид от биомаса с 10 %,  двиазотен оксид (N2O) с 2 % и азотни оксиди (NOx) с 1 %. При емисиите на метан (CH4) няма промяна спрямо 2021 година.

НСИ публикува данни за Сметки за емисии във въздуха в съответствие с приложение I от Регламент (ЕС) № 691/2011 за европейските икономически сметки за околната среда. Сметките за емисии във въздуха представят данните за емисиите на седем вещества, замърсители на въздуха (вредни вещества): серни оксиди (SOx), азотни оксиди (NOx), неметанови летливи органични съединения (NMVOC), въглероден оксид (СО), амоняк (NH3), прахови частици до 10µm (PM10), прахови частици до 2.5µm (PM2.5) и седем парникови газа: въглероден диоксид (CO2 и CO2 биомаса), метан (CH4), диазотен оксид (N2O), частично халогенирани и перфлуорирани въглеводороди (HFCs и PFCs), както и серен хексафлуорид (SF6) и азотен трифлуорид (NF3). В сметките се включват емисиите от икономическите дейности на местни единици и домакинства, както в рамките на националната територия, така и извън нея при спазване на принципа за резидентност. Данните са представени по определени икономически сектори на статистическата Класификация на икономическите дейности (КИД-2008).

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Околна среда“, Сметки за емисии във въздуха.

През 2022 г. спрямо 2021 г. се наблюдава увеличение на добива на природните енергийни суровини от околната среда с 8.1 % до 537 609 ТДж (Таблици А и D), на вътрешното производство на енергийни продукти от икономическите дейности с  19.1 % до 1 074 032 ТДж (Таблици А и D) и на общото потребление на енергийни продукти от икономическите дейности и домакинствата, на резидентен принцип, с 12.1% до 1 359 444 ТДж (Таблица В).

НСИ публикува данни за Сметки за физическите енергийни потоци в съответствие с приложение VI от Регламент (ЕС) № 691/2011 за европейските икономически сметки за околната среда. Енергийните сметки отчитат в тераджаули (ТДж) потоците енергия от околната среда към икономиката (природни ресурси), в рамките на икономиката (продукти) и от икономиката обратно към околната среда (остатъчни продукти), като използват счетоводната рамка на физическите таблици ресурс и използване. Те представят данни за физическите потоци енергия, възникващи в резултат на дейностите на резидентните единици на националните икономики в разбивка по икономически дейности. 

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Околна среда“, Сметки за физическите енергийни потоци.

През третото тримесечие на 2024 г. спрямо третото тримесечие на 2023 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 12.8% (по предварителни данни). В индустрията увеличението е с 11.4%, в услугите - с 14.3%, a в строителството - с 12.9%.

Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Операции с недвижими имоти“ - с 24.5%, „Други дейности“ - с 23.3%, и „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 18.1%.

Според първата оценка на икономическите сметки за селското стопанство крайната продукция по базисни цени от отрасъл „Селско стопанство“ през 2024 г. възлиза на 9 440.6 млн. лeвa. Брутната добавена стойност по базисни цени намалява с 9.9% на годишна база и достига 3 798.9 млн. лв., а нетният предприемачески доход възлиза на 889.1 млн. лева.

Разходите за крайно потребление на туристи в България през 2022 г. се оценяват на 9 675.30 млн. лева. Тези за входящ туризъм на чужди граждани, посетили страната, са 83.0% (8 032.00 млн. лв.), а тези за вътрешен туризъм на българските граждани, пътували в страната, възлизат на 17.0% (1 643.30 млн. лв.). Услугите за настаняване са най-големият компонент както при входящия, така и при вътрешния туризъм.

Разходите за изходящ туризъм на български граждани, пътували в чужбина през 2022 г., са 3 335.70 млн. лева. С най-голям относителен дял са тези за услуги, свързани със сервиране на храна и напитки - 40.5%, и за транспортни услуги - 30.4%.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Туризъм“ и в ИС „ИНФОСТАТ“.

През 2022 г. общата стойност на инвестициите и текущите разходи за опазване и възстановяване на околната среда е 3 030 млн. лв., което е с 14.6% повече от предходната година. Спрямо 2021 г. нараства нивото на инвестициите (с 3.8%) и на текущите разходи нараства (с 18.6%). Стойността на направените инвестиции през 2022 г. е 731 млн. лева. Текущите разходи през 2022 г. представляват 75.9% от общите разходи за околна среда (2 298 млн. лв.).

Разходите за опазване и възстановяване на околната среда включват разходите за придобиване на материални и нематериални активи (инвестиции) и разходите за тяхното поддържане/експлоатиране, включително екологични мерки (текущи разходи). Най-голям дял от общите разходи се изразходват за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (59%), чистота на въздуха (16%) и пречистване на отпадъчни води (15%).

Разходите за опазване и възстановяване на околната среда са част от общите разходи за дълготрайни материални и нематериални активи. През 2022 г. делът на наличните разходи в края на годината за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи с екологично предназначение възлиза на 2.6% от общите разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи в страната.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Околна среда“.

През 2023 година производството на високоефективна електрическа енергия от комбинирани съоръжения в страната намалява с 1.4% до 3 239 гигаватчаса спрямо предходната 2022 година. Парните кондензационни турбини имат най-голям дял в комбинираното производство на високоефективна електрическа енергия, като през 2023 г. той е 39.9%, или 1 292 гигаватчаса.

Комбинирани съоръжения за електрическа и топлинна енергия са термични инсталации, в които отделената при изгаряне на горивото енергия се отдава към междинен флуид, който може да бъде газообразен или течен. Този междинен флуид изцяло постъпва към електрогенериращите съоръжения, проектирани и монтирани по начин, позволяващ една част от енергията да се използва от електрическите генератори за производство на електрическа енергия и другата част да се използва за производството на топлинна енергия за различни цели: използване в индустрията, в топлофикационните системи на градовете и др. Съоръжението се приема за комбинирано, ако има едновременно производство на полезна топлина и електрическа и/или механична енергия.

Данните са представителни на национално ниво. Те се съпоставят с Решения на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) относно издаване на сертификати за произход на електрическа енергия, произведена от комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Данните в целия динамичен ред са изчислени по една методология и са напълно сравними.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Енергетика“, Комбинирани съоръжения за електрическа енергия и топлинна енергия.