Статистически данни

Наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на март 2024 г. нарастват с 1.4% спрямо края на декември 2023 г., като достигат 2.32 млн. по предварителни данни на Националния статистически институт. Спрямо четвъртото тримесечие на 2023 г. най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 6.1%, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 5.3%, и „Професионални дейности и научни изследвания“ - с 3.2%.  Най-голямо намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение - с по 0.6% е регистрирано при дейностите „Добивна промишленост“ и „Административни и спомагателни дейности“.

През първото тримесечие на 2024 г. средната брутна месечна работна заплата нараства с 3.5% спрямо четвъртото тримесечие на 2023 г. и достига 2 198 лева. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Други дейности“ - с 16.9%, „Административни и спомагателни дейности“ - с 10.2%, и „Финансови и застрахователни дейности“ - с 10.0%.

Сезонно изгладените данни за БВП по експресни оценки показват ръст от 1.7% през първото тримесечие на 2024 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година.

През април 2024 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е -0.3% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за април 2024 г. спрямо април 2023 г. е 2.4%.

През април 2024 г. спрямо предходния месец най-голямо е намалението на цените в групите: „Развлечения и култура“ (-5.9%), „Съобщения“ (-2.1%) и „Здравеопазване“  (-1.2%). Увеличение е регистрирано в групите: „Облекло и обувки“ (+6.8%), „Транспорт“ (+1.0%) и „Алкохолни напитки и тютюневи изделия“ (+0.8%).

Месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е -0.1%, а годишната инфлация е 2.5%.

През  периода януари - февруари 2024 г. износът на стоки от България за ЕС намалява със 12.6% спрямо същия период на 2023 г. и е на стойност 8 343.6 млн. лв., а вносът се увеличава с 0.5% и е на стойност 9 467.4 млн. лева.

През февруари 2024 г. износът на стоки от България за ЕС намалява със 7.8% спрямо февруари 2023 г. и е на стойност 4 249.1 млн. лв., а вносът се увеличава с 1.3% и е на стойност 4 910.7 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение с февруари 2023 г. е отбелязан в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (27.8%).
Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (48.0%). Най-голямо увеличение при вноса е отчетено в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (114.9%), докато най-голям спад - при сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (13.3%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Износът на стоки от България за трети страни намалява с 9.9% в сравнение със същия период на 2023 г. и е в размер на 7 037.3 млн. лв., a вносът намалява с 2.8% и е на стойност 9 615.8 млн. лева.

Най-голям ръст при износа е отбелязан в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (20.0%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (29.7%). Най-голямо увеличение при вноса е отчетено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (31.5%). Най-голям спад се наблюдава при „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (19.3%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на 19 947.2 млн. лв. през периода януари - март 2024 г., което е с 11.1% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 23 772.0 млн. лв. и намалява с 4.1%.

През март 2024 г. в страната са функционирали 2 213 обекта с 10 или повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 62.9 хил. стаи и 130.0 хил. легла в тях. В сравнение със същия месец на предходната година местата за настаняване се увеличават с 4.2%, а броят на леглата в тях - с 4.7%.

Общият брой на нощувките е 1 074.8 хил., или с 4.6% повече в сравнение с година по-рано, а броят на пренощувалите лица в местата за настаняване се увеличава с 9.7% и достига 497.2 хиляди.

Приходите от нощувки достигат 93.5 млн. лв., или със 17.4% повече спрямо същият месец на предходната година.

Индексът на промишленото производство  се понижава с 1.0% през март 2024 г. в сравнение с предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Намаление спрямо предходния месец е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5.5%, в преработващата промишленост - с 1.2%, а увеличение е регистрирано в добивната промишленост - с 1.2%.

Спрямо март 2023 г. е регистрирано намаление със 7.6% на календарно изгладения  индекс на промишленото производство.

На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в добивната промишленост - с 21.8%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 9.1% и при преработващата промишленост - с 5.9%.

През март 2024 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се повишава с 0.3% спрямо предходния месец. Увеличение е отчетено при продукцията от специализирани строителни дейности - с 0.8%, и при сградното строителство - с 0.7%. При строителството на съоръжения се наблюдава намаление - с 1.0%. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Календарно изгладените данни показват нарастване с 3.7% на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2023 година. Повишение е регистрирано при специализираните строителни дейности - със 7.9%, и при строителството на съоръжения - с 5.0%. При сградното строителство се наблюдава намаление - с 0.4%.

Общият показател на доверие на потребителите през април 2024 г. се повишава с 1.5 пункта в сравнение с януари (от -15.5% на -14.0%). Повишаване на потребителското доверие се отчита сред населението както в градовете, така и в селата - съответно с 1.3 и 1.6 пункта.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през първото тримесечие на 2024 г. е 1 026, а новопостроените жилища в тях са 3 475.

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през първото тримесечие на 2024 г. със стоманобетонна конструкция са 78.5%, с тухлена - 16.0%, с друга - 4.3%, и с панелна - 1.2%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (79.1%), следвани от жилищните кооперации (12.9%).

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Пловдив - 147 сгради с 357 жилища, София област - 139 сгради с 217 жилища, и Варна - 108 сгради с 394 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (33.6%), следват тези с три стаи (32.8%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 4.5%.

Общата полезна площ на новопостроените жилища през първото тримесечие на 2024 г. е 353.2 хил. кв. м, а  жилищната площ - 274.5 хил. кв. метра. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище e 101.7 кв. метра.

Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите  Монтана - 230.5 кв. м, и Силистра - 182.5 кв. м, а най-малка - в областите Велико Търново - 69.0 кв. м, и Сливен - 75.1 кв. метра.