По данни на Националния статистически институт през четвъртото тримесечие на 2020 г. местните администрации на територията на област Сливен са издали разрешителни за строеж на 43 жилищни сгради с 90 жилища в тях и с 14 274 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), и на 36 други сгради с 9 146 кв. м РЗП.
По окончателни данни на Националния статистически институт, годишен отчет за дейността си през 2019 г. са представили общо 5 500 нефинансови предприятия от област Перник, или с 1.6% повече в сравнение с 2018 година.
В областта преобладават микропредприятията (до 9 заети) – 5 146 предприятия. Броят на малките предприятия (от 10 до 49 заети) е 290, а на средните (от 50 до 249 заети) е 53. Големите предприятия (с 250 и повече заети) са 11.
Нетните приходи от продажби в област Перник достигат 2 844 млн. лв. по текущи цени, като е отчетено увеличение с 2.6% в сравнение с предходната година. Промишлените предприятия са реализирали най-голям дял от нетните приходи – 51.7%, а предприятията от сектори „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „Строителство“ съответно – 29.7 и 5.8%.
Произведената продукция в област Перник намалява в сравнение с предходната година с 5.4% до 2 004 млн. лв. по текущи цени. Водещ в икономиката на областта е сектор „Преработваща промишленост“, където са създадени 58.2% от произведената продукция.
През 2019 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Перник са 146.4 млн. лв. по текущи цени.
Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 70.0 млн. лева. Следващ по обем на направените инвестиции за ДМА е сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 22.8 млн. лева.
През 2019 г. в структурата на разходите за придобиване на ДМА по икономически дейности се наблюдава спад на направените инвестиции в промишления сектор и сектора на услугите, като относителният им дял намалява съответно с 2.3 и 1.6 процентни пункта в сравнение с предходната година.
През 2019 г. в структурата на разходите за придобиване на ДМА по видове се наблюдава нарастване на направените инвестиции в сгради, строителни съоръжения и конструкции, и в транспортни средства, като относителният им дял се увеличава съответно с 8.0 и 2.6 процентни пункта в сравнение с предходната година.
По данни на НСИ извършените разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) в област Смолян през 2019 г. във всички дейности на икономиката са 266.2 млн. лв. и в сравнение с предходната година нарастват с 45.3%.
Обемът на инвестициите в ДМА в сектора на „Услугите” (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) е 68.2 млн. лв. или 25.6% от общия обем разходи за ДМА, в сектор „Държавно управление; Образование; Хуманно здравеопазване и социална работа” – 37.1 млн. лв. или 13.9%.
В структурата на извършените разходи за придобиване на дълготрайни материални активи през 2019 г. по видове, относителният дял на направените инвестиции за сгради, строителни съоръжения и конструкции нараства с 25.2 пункта в сравнение с предходната година и достига 54.1%. Относителният дял на направените инвестиции за машини, производствено оборудване и апаратура намалява с 4.5 пункта в сравнение с предходната година и достига 29.2%. Извършените разходи за закупуване на земя намаляват с 3.6 пункта и формират 2.2% от общия обем на направените инвестиции. Намаляват и извършените разходи за транспортни средства и други разходи, чийто относителни дялове са съответно 7.9 и 6.6% от общия обем на направените инвестиции.
През четвъртото тримесечие на 2020 г. общинските администрации на територията на област Пловдив са издали разрешителни за строеж на 222 жилищни сгради с 3 624 жилища в тях и с 354 462 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 5 административни сгради с 14 068 кв. м РЗП и на 91 други сгради с 58 157 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са по-малко с 13.6%, но жилищата в тях нарастват със 124.7%, а общата им застроена площ – със 106.5%. Броят на разрешителните за строеж на други сгради бележи спад с 24.8%, а тяхната РЗП – с 59.9%.
В сравнение с четвъртото тримесечие на 2019 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват с 14.9%, но жилищата в тях нарастват близо три пъти, а разгънатата им застроена площ – почти два пъти. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни сгради е без промяна, но общата им застроена площ нараства със 190.6%. Разрешителните за строеж, издадени на други сгради, са по-малко с 25.4%, а тяхната РЗП – с 44.4%.
По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) за област Варна през 2019 година е 7 689 млн. лева. Това нарежда област Варна на трето място в страната след областите София (столица) и Пловдив. В сравнение с 2018 г. обемът му в номинално изражение се увеличава с 5.3%. Произведеният в областта БВП е 6.4% от общия за страната. На човек от населението се падат 16 340 лв. от стойностния обем на БВП за областта, при 17 170 лв. за страната. С най-високо ниво на БВП на човек от населението е област София (столица) – 38 603 лева.
През 2019 г. с обществено водоснабдяване (ВиК) е свързано 99.9% от населението на област Добрич, при 99.4% в страната. Потреблението на питейна вода от домакинствата, свързани с ВиК, в област Добрич остава устойчиво. През 2019 г. количеството се оценява на 80 л/ден средно на човек, или с 19 л под средното потребление в страната. Разпределението по области показва, че през 2019 г. водещо място по потребление заемат София (столица) (124 л/чов./ден.) и Благоевград (113 л/чов./ден.), а на последно място са Търговище (66 л/чов./ден.) и Сливен (69 л/чов./ден.). Над средното за страната е потреблението на вода от домакинствата в Югозападния район (117 л/чов./ден.), а най-ниско – в Североизточния район (87 л/чов./ден.).