Териториални статистически бюра

По окончателни данни на Националния статистически институт за 2019 г. нефинансовите предприятия в област Варна са реализирали продажби на едро (вкл. ДДС и акцизи) на стойност 4 680 млн. лв., от които 77.7% са от нехранителни стоки и 22.3% – от храни, напитки и тютюневи изделия. В сравнение с предходната година обемът на продажбите на едро в номинално изражение нараства с 2.8%, като е отчетен ръст както на продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия, така и на продажбите на едро на нехранителни стоки съответно с 10.1 и 0.9%.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 26 жилищни сгради с 28 жилища в тях и 3 155 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 28 други сгради с 4 218 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 52.9%, жилищата в тях – с 33.3%, а общата им застроена площ – с 11.5%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано увеличение с 21.7%, а при общата им застроена площ – с 3.2%.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2019 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил нараства с 30.0%, докато броят на жилищата в тях намалява с 20.0%, а разгънатата им застроена площ – с 39.8%. Спрямо същия период издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са повече с 21.7%, докато разгънатата им застроена площ намалява с 58.4%.

През 2019 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Благоевград са 532.9 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 1.2%.

Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 161.5 млн. лв., което е с 15.4% по-малко в сравнение с 2018 година. Следващ по обем на направените инвестиции за ДМА е промишления сектор – 99.6 млн. лв., или с 18.3% по-малко в сравнение с предходната година. През 2019 г. тези сектори заедно формират 49.0% от общия размер разходи за ДМА в област Благоевград, а общият им относителен дял намалява спрямо 2018 г. с 9.0 процентни пункта.

По данни на НСИ преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор в област Плевен към 31.12.2019 г. възлизат на 275.1 млн. евро по текущи цени. Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 1.1% и съответно 44.1% от ПЧИ в рамките на Северозападен район.

1. Преки чуждестранни инвестиции

В област Габрово преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор към 31.12.2019 г. възлизат на 340.9 млн. евро, което е с 0.8% повече в сравнение с 2018 година.

През 2019 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 314.9 млн. евро, или с 2.3% повече спрямо предходната година. Следващ по обем на направените ПЧИ e сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 17.6 млн. евро, което е с 15.0% повече спрямо 2018 година.

По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Габрово към края на декември 2020 г. се увеличават с 0.1 хил., или с 0.2%, спрямо края на септември 2020 г., като достигат 38.8 хиляди. Спрямо края на третото тримесечие на 2020 г. най-голямо увеличение на наетите на лица се наблюдава в икономическите дейности: “Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия  и на газообразни горива“; „Професионални дейности и научни изследвания“ и „Хуманно здравеопазване и социална работа“. Най-голямо намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в икономическите дейности „ Административни и спомагателни дейности“ и „Строителство“.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – съответно 48.7% и 11.3%.

По предварителни данни на отдел „Статистически изследвания – Велико Търново”, наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на декември 2020 г.  намаляват с 2.5% спрямо края на септември 2020 г., и са 63.4 хиляди. Спрямо края на предходното тримесечие най-голямо намаление на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Операции с недвижими имоти” – с 27.8% и „Селско, горско и рибно стопанство” – със  17.2%. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 26.7 и 15.3%.

През 2019 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката на област Добрич са 309.8 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 11.9%. Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в сектор селско, горско и рибно стопанство – 120.9 млн. лв., и в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) – 91.2 млн. лева. През 2019 г. тези сектори заедно формират 68.4% от общия обем разходи за ДМА. В сектор „Строителство” инвестициите за ДМА са 15.0 млн. лв. и са с 14.0% повече в сравнение с 2018 година.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на декември 2020 г. намаляват спрямо края на септември2020 г. с 1.1% и достигат 27.7 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 23.6 и 16.6%.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2019 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 0.8% (до 6.7 хил.), а в частния сектор намаляват – с 1.7% (до 21.0 хиляди).

В края на декември 2020 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са по-малко с 1.1% в сравнение с края на декември 2019 година.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо третото тримесечие на 2020 г. с 3.4%, като достига 1 025 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 327 лв., а за частния – 925 лева.

Произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) в област Перник през 2019 г. е 1 123 милиона лева. В сравнение с 2018 г. обемът му в номинално изражение нараства с 0.8%. Произведеният в областта БВП е 0.9% от общия за страната. На човек от населението се падат 9 356 лв. от стойностния обем на показателя за област Перник, при 17 170 лв. за страната.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).