През четвъртото тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица в област Плевен е 87.3 хил., от които 46.3 хил. са мъже, а 41.0 хил. са жени.
Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 и повече навършени години в областта през четвъртото тримесечие на 2022 г. е 45.1% (при 54.9% за страната), съответно 50.2% за мъжете и 40.4% за жените. По брой на заетите лица област Плевен е на дванадесето място в страната, а по коефициент на заетост – на двадесет и петото място.
През четвъртото тримесечие на 2022 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 19 жилищни сгради с 30 жилищa в тях и 4 876 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 27 други сгради с 5 212 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 36.7%, жилищата в тях с 6.3%, докато общата им застроена площ е повече с 0.2%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са повече с 22.7%, докато общата им застроена площ е по-малко с 33.3%.
В сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил са повече с 11.8%, а жилищата в тях и разгънатата им застроена площ съответно със 76.5 и 27.2%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради и разгънатата им застроена площ намаляват съответно с 3.6 и 54.8%.
Продажби на едро и дребно по групи стоки
По окончателни данни на Националния статистически институт за 2021 г. нефинансовите предприятия в област Благоевград са реализирали продажби на едро (вкл. ДДС и акцизи) на стойност 1 395 млн. лв., от които 39.7% са от храни, напитки и тютюневи изделия и 60.3% – нехранителни стоки. В сравнение с предходната година обемът на продажбите на едро в номинално изражение нараства с 23.9%, като е отчетен ръст както на продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия, така и на продажбите на едро на нехранителни стоки съответно с 14.5% и 30.9%.
Продажбите на дребно (вкл. ДДС и акцизи) за 2021 г. са на стойност 1 195 млн. лв., като преобладават нехранителните стоки с дял от 66.3%. В сравнение с 2020 г. обемът на продажбите на дребно в номинално изражение нараства с 22.6%, като е отчетен ръст както на продажбите на дребно на нехранителни стоки, така и на продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия съответно с 29.4% и 11.2%.
През януари 2023 г. в област Шумен са функционирали 64 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 679, а на леглата – 1 450. В сравнение с януари 2022 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 6.7%, а броят на леглата в тях – с 14.8%.
През месец януари 2023 г. категоризирани места за настаняване с над 10 легла са функционирали в осем от десетте общини в област Шумен.
През 2021 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Благоевград са 538.0 млн. лв. по текущи цени, което е с 18.4% повече в сравнение с предходната година.
Най-голям обем на инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) -162.5 млн. лв. което е с 27.4% повече в сравнение с 2020 година. Следващ по обем на направените инвестиции за ДМА е индустрията – 135.4 млн. лева, или с 13.1% повече в сравнение с предходната година. В структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по икономически дейности през 2021 г. се наблюдава нарастване на направените инвестиции в сектор „Операции с недвижими имоти“, като относителният им дял се увеличава с 3.9 процентни пункта в сравнение с 2020 г., и спад в сектор „Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална дейност“ с 3.6 процентни пункта.
Раждаемостта е един от основните фактори, оказващи влияние върху броя и структурите на населението. От началото на 50-те години на миналия век се наблюдава трайна тенденция на намаляване на раждаемостта в страната. Причините за това са много и различни през различните периоди от демографското развитие на България. Промяната в семейния модел, променящата се социално-икономическа среда, общото намаление на населението, в частност на фертилните контингенти, отлагането във времето на сключването на брак и раждането на първо дете и не на последно място – емиграцията от страната предимно на население в активна възраст.
Основни фактори, които определят равнището на раждаемостта и възпроизводството на населението, са размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост. И докато в началото на миналия век равнището на раждаемостта се е влияело основно от размера на фертилните контингенти, тъй като плодовитостта е била висока, то с настъпилите изменения в семейния модел и ролята на жената в обществото през последните десетилетия все по-голямо значение придобива плодовитостта.