Териториални статистически бюра

PDF_файл

През третото тримесечие на 2017 г. общият брой на заетите лица на 15 и повече навършени години в област Хасково е 97.7 хил., от които 53.7 хил. са мъже, а 43.9 хил. са жени. В сравнение с второто тримесечие на 2017 г. общият брой на заетите лица се увеличава с 0.2%, а спрямо третото тримесечие на 2016 г. намалява с 10.4% . Коефициентът на заетост (за населението на 15 и повече навършени години) в областта през третото тримесечие на 2017 г. е 49.1% (при 53.2% за страната), съответно 55.6% за мъжете и 42.9% за жените. По коефициент на заетост област Хасково е на 16 място в страната.

PDF_файл

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) в област Хасково наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2017 г. намаляват с 0.1% спрямо края на юни 2017 г., като достигат 51.4 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“- 23.9% и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 18.9%.

В края на септември 2017 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 0.7% повече в сравнение със същия период на предходната година.

Средната брутна месечна работна заплата в област Хасково за юли 2017 г. е 720 лв., за август – 721 лв. и за септември – 745 лева.

PDF_файл

През август 2017 г. в областта са функционирали 32 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 0.7 хил., а на леглата – 1.4 хиляди. В сравнение с август 2016 г. общият брой на стаите намаляват с 4.2% и на леглата в тях – с 4.6%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 12 хил., или с 3.7% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Регистрирано е увеличение на реализираните нощувки от чужди граждани със 73.3%, докато тези от български граждани намаляват с 10.4%.

Най – много чужденци, посетили област Хасково, са граждани на Турция – 58.1% от всички пренощували чужденци в областта, следват Румъния – 6.1%, Гърция – 6.0%, Германия – 5.2%, Полша – 2.4% и Франция – 2.0%.

PDF_файл

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността

През 2016 г. линията на бедност за област Хасково e 259.83 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 22.5% от населението на областта.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност намалява с  2.5%, а относителният дял на бедното население намаля с 3.6 процентни пункта.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2016 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.5 до 23.7%, или с 1.2 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 53.8%, или с 31.3 процентни пункта.

PDF_файл

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) в област Хасково, наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2017 г. нарастват с 1 826, или с 3.7% спрямо края на март 2017 г., като достигат 51.5 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“- 24.5% и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 18.4%.

В края на юни 2017 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 2.8% по-малко в сравнение със същия период на предходната година.

Средната брутна месечна работна заплата в област Хасково за април 2017 г. е 743 лв., за май – 743 лв. и за юни – 718 лева.

PDF_файл

Към 31.12.2016 г. в област Хасково функционират 11 заведения за болнична помощ с 1 103 легла в тях (Таблица 1).

Заведенията за извънболнична помощ са 62 с 45 легла, а другите лечебни и здравни заведения – 5 с 50 легла.

Заведенията за болнична помощ включват: болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2016 г. многопрофилните болници в областта са 5 със 799 легла. Те представляват 50% от болниците и в тях е съсредоточен 78.1% от легловия фонд на всички болници в областта. В сравнение с 2015 г. легловият фонд на болниците  се увеличава с 57 легла.

В област Хасково през 2016 г. има 5 специализирани болница с 224 легла.

В края на 2016 г. заведенията за извънболнична помощ са 62 с 45 легла за краткосрочно лечение. В сравнение с 2015 г. броят на тези заведенията се увеличава с две.

PDF_файл

През април 2017 г. в областта са функционирали 31 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 0.7 хил., а на леглата – 1.3 хиляди. В сравнение с април 2016 г. общият брой на стаите се увеличава със 7.1% и на леглата в тях – с 5.0%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 10 хил., или с 25.2% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Регистрирано е увеличение на реализираните нощувки от български граждани – с 24.0% и чужди граждани – с 27.8%.

Най – много чужденци, посетили област Хасково, са граждани на Турция – 60.6% от всички пренощували чужденци в областта следват Германия – 7.9%, Гърция – 4.6%, Румъния – 3.2%, Обединено кралство – 2.6% и Руската федерация  – 2.4%.

PDF_файл

По данни на Националния статистически институт към 31.12.2016 г. жилищният фонд в област Хасково се състои от 72 365 сгради или с 53 повече в сравнение с 2015 година. Жилищата в тях са 122 812. В градовете се намират 66.5% от всички жилища в областта, а в селата – 33.5%.

Стоманобетонните и панелните сгради са 2 454 с 30 508 жилища в тях, тухлените сгради – 54 915 със 77 200 жилища, а 15 104 жилища се намират в 14 996 сгради с друга конструкция. В градовете 36.5% от жилищата се намират в стоманобетонни и панелни, 59.6% – в тухлени и 3.9% – в други сгради. Същевременно 28.9% от жилищата в селата са в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали), 69.4% в тухлени сгради и само 1.7% в стоманобетонни и панелни сгради (фиг.1).

PDF_файл

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) в област Хасково, наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на март 2017 г. намаляват с 0.1% спрямо края на декември 2016 г., като достигат 49.6 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“- 26.0% и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 18.8%.

В края на март 2017 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 1.2% по-малко в сравнение със същия период на предходната година.

Средната брутна месечна работна заплата в област Хасково за януари 2017 г. е 709 лв., за февруари – 694 лв. и за март – 723 лева.

През първото тримесечие на 2017 г. средната месечна работна заплата намалява спрямо четвъртото тримесечие на 2016 г. с 4.7%, като достига 709 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 848 лв., а за частния – 659 лева.

PDF_файл

През първото тримесечие на 2017 г. общинските администрации на територията на  област Хасково са издали разрешителни за строеж на 25 жилищни сгради със 71 жилища в тях и с 10 012 кв. м. разгъната застроена площ (РЗП) и на 26 други сгради с 35 728 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 13.8%, докато броят на жилищата в тях намаляват с 36.0%, а общата застроена площ с 8.1% (фиг. 1). Разрешителните за строеж, издадени на други сгради, бележат спад от 61.2%, а тяхната РЗП е по-малко с 12.3%.