Териториални статистически бюра

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) за област Кюстендил през 2019 година е 1 117 млн. лв. Това нарежда областта на 26-то място в страната. В сравнение с 2018 г. обемът му в номинално изражение се е увеличил с 0.2%. Произведеният в областта БВП е 0.9% от общия за страната. На човек от населението се падат 9 468 лв. от стойностния обем на показателя. С най-високо равнище на БВП на човек от населението е София (столица) – 38 603 лв., а с най-ниско – областите Сливен и Силистра, съответно със 8 130 и 7 687 лева.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на декември 2020 г. достигат 26.1 хиляди, което е с 1.5% по-малко спрямо края на септември 2020 година.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 32.5 и 12.3%.

Спрямо края на третото тримесечие на 2020 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 0.2% (до 6.9 хил.), а в частния сектор намаляват с 2.0% (до 19.2 хиляди).

В края на декември 2020 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 4.4% по-малко в сравнение с края на декември 2019 година. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Други дейности“, „Селско, горско и рибно стопанство“ и „Култура, спорт и развлечения”.

1. Води

През 2019 г. 98.9% от населението на област Благоевград е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от домакинствата от общественото общественото водоснабдяване в областта намалява от 117 л/ден средно на човек през 2018 г. на 113 л/ден/чов. през 2019 г. (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (124 л/ден/чов.) и Благоевград (113 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (66 л/ден/чов.).

През 2019 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Благоевград са 532.9 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 1.2%.

Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 161.5 млн. лв., което е с 15.4% по-малко в сравнение с 2018 година. Следващ по обем на направените инвестиции за ДМА е промишления сектор – 99.6 млн. лв., или с 18.3% по-малко в сравнение с предходната година. През 2019 г. тези сектори заедно формират 49.0% от общия размер разходи за ДМА в област Благоевград, а общият им относителен дял намалява спрямо 2018 г. с 9.0 процентни пункта.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 26 жилищни сгради с 28 жилища в тях и 3 155 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 28 други сгради с 4 218 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 52.9%, жилищата в тях – с 33.3%, а общата им застроена площ – с 11.5%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано увеличение с 21.7%, а при общата им застроена площ – с 3.2%.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2019 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил нараства с 30.0%, докато броят на жилищата в тях намалява с 20.0%, а разгънатата им застроена площ – с 39.8%. Спрямо същия период издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са повече с 21.7%, докато разгънатата им застроена площ намалява с 58.4%.

Произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) в област Перник през 2019 г. е 1 123 милиона лева. В сравнение с 2018 г. обемът му в номинално изражение нараства с 0.8%. Произведеният в областта БВП е 0.9% от общия за страната. На човек от населението се падат 9 356 лв. от стойностния обем на показателя за област Перник, при 17 170 лв. за страната.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на декември 2020 г. намаляват спрямо края на септември2020 г. с 1.1% и достигат 27.7 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 23.6 и 16.6%.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2019 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 0.8% (до 6.7 хил.), а в частния сектор намаляват – с 1.7% (до 21.0 хиляди).

В края на декември 2020 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са по-малко с 1.1% в сравнение с края на декември 2019 година.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо третото тримесечие на 2020 г. с 3.4%, като достига 1 025 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 327 лв., а за частния – 925 лева.

По окончателни данни на Националния статистически институт през 2019 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Кюстендил са 126.5 млн. лв., като спрямо 2018 г. се увеличават с 21.5%.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 109.9 млн. лв., като при нежилищните сгради е отчетено увеличение с 82.6%, а при жилищните сгради – с 44.7% спрямо предходната година.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 16.6 млн. лв., или с 9.8% повече в сравнение с 2018 година. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищните сгради е 54.9%, а на жилищните сгради – 45.1%.

През 2019 г. приходите от сградно строителство в област Кюстендил са 86.8 млн. лв., като се увеличават с 47.1% спрямо предходната година. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 52.2%, а от строителство на нежилищни сгради – 47.8% от общите приходи от сградно строителство.

През декември 2020 г. в Софийска област са функционирали 70 места за настаняване с общо  6 586 броя легла. В сравнение с декември 2019 г. общият брой на местата за настаняване в Софийска област (функционирали през периода) е с 25.5% по-малко. Броят на местата за настаняване от категория 1 и 2 звезди е намалял с 28.6%, на тези с 3 звезди – с 27.3% и на местата за настаняване с 4 и 5 звезди – с 12.5%.

Реализираните приходи от нощувки през декември 2020 г. са 993.3 хил. лв., като 90.1% от тях са от български граждани.

В сравнение с декември 2019 г. приходите от нощувки в Софийска област са със 77.3% по-малко, като приходите от нощувки на чужденци са намалели с 94.6%, а тези на български граждани – с 65.0%.

По окончателни данни на Националния статистически институт през 2019 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област София (столица) са 7 298.0 млн. лв., като спрямо 2018 г. нарастват със 7.7%.         

            Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 6 797.9 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено увеличение с 12,9%, а при нежилищните сгради – със 17,7% спрямо предходната година.

            Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 500.1 млн. лв., или с 19.6% по-малко в сравнение с 2018 година. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищни сгради е 56.5%, а на жилищни сгради – 43.5%.             През 2019 г. приходите от сградно строителство нарастват с 9.3% спрямо 2018 г. и достигат 3 965.5 млн. лева. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 47.9%, а от строителство на нежилищни сгради – 52.1% от общите приходи от сградно строителство.