Основни резултати от наблюдението на работната сила в област София (столица) през 2021 година

  • През 2021 г. в област София (столица) икономически активните лица са 692.2 хил., а относителният им дял от населението на 15 и повече навършени години е 62.5% при 55.3% общо за страната. Коефициентът на икономическа активност е съответно 67.7% за мъжете и 57.7% за жените.
  • През 2021 г. икономически активните лица на възраст 15-64 навършени години са 675.4 хил., или 76.9% от населението на същата възраст, съответно  79.2% за мъжете и 74.7% за жените.
  • Общият брой на заетите лица достига 673.7 хил., или 60.8% от населението на 15 и повече навършени години (над средното ниво за страната, което е 52.3%). Коефициентът на заетост е съответно 65.7% за мъжете и 56.4% за жените.
  • Заетите лица на възраст 15-64 навършени години са 657.3 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 74.8%, съответно 76.8% за мъжете и 72.9% за жените.
  • Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 – 64 навършени години е 72.4%.

Основни резултати от наблюдението на работната сила в област Перник през 2021 година

• През 2021 г. Икономически активните лица в област Перник на възраст 15 – 64 навършени години са 57.3 хил., или 76.9% от населението на същата възраст.

• Общият брой на заетите лица e 55.4 хил., или 52.9% от населението на 15 и повече навършени години. От тях 28.4 хил. са мъже и 27.0 хил. са жени. Коефициентите на заетост са съответно 56.4% за мъжете и 49.6% за жените.

Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 53.0 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 71.2%, съответно 71.8% за мъжете и 70.5% за жените

Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 17.2 хиляди.

• Заетите лицана възраст 15 – 64 навършени години с висше образование в област Перникса 10.8 хил., като коефициентът на заетост е 86.8%.

Брутен вътрешен продукт за област София (столица) през 2020 година

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) за област София (столица) през 2020 година е 51 281 млн. лв. Това нарежда област София (столица) на 1 място в страната. В сравнение с 2019 г. обемът му в номинално изражение се намалява  с 0.5%. Произведеният в областта БВП е 42.8% от общия за страната. На човек от населението се падат 38 891 лв. от стойностния обем на БВП за областта, при 17 299 лв. за страната. С най-високо ниво на БВП на човек от населението е област София (столица) – 38 891 лв.


[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

Наблюдение на работната сила в Софийска област през четвъртото тримесечие на 2021 година

През четвъртото тримесечие на 2021 г. общият брой на заетите лица в Софийска област е 115.7 хил., от които 64.5 хил. са мъже и 51.2 хил. са жени.

Коефициентът на заетост е 57.0%, съответно 65.0% при мъжете и 49.3% при жените.

Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години в Софийска област през четвъртото тримесечие на 2021 г. са 113.1 хил., като 62.8 хил. от тях са мъже и 50.2 хил. – жени

Коефициентът на заетост за населението в тази възрастова група е 76.3%, съответно 81.8% при мъжете и 70.4% при жените.

Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в област Благоевград през 2020 година

През 2020 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Благоевград са 454.4 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 14.7%.Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 127.5 млн. лв., което е с 21.0% по-малко в сравнение с 2019 година. Следващ по обем на направените инвестиции за ДМА е промишления сектор – 119.7 млн. лв., или с 20.2% повече в сравнение с предходната година. През 2020 г. тези сектори заедно формират 54.4% от общия размер разходи за ДМА в област Благоевград, а общият им относителен дял нараства спрямо 2019 г. с 5.4 процентни пункта.

Брутен вътрешен продукт и брутна добавена стойност за област Кюстендил през 2020 година

Произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) в област Кюстендил през 2020 г. е 1 123 милиона лева. В сравнение с 2019 г. обемът му в номинално изражение остава без промяна. Произведеният в областта БВП е 0.9% от общия за страната. На човек от населението се падат 9 616 лв. от стойностния обем на показателя за област Кюстендил, при 17 229 лв. за страната.


[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

Брутен вътрешен продукт и брутна добавена стойност за област Перник през 2020 година

Произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) в област Перник през 2020 г. е 1 120 милиона лева. В сравнение с 2019 г. обемът му в номинално изражение намалява с 0.7%. Произведеният в областта БВП е 0.9% от общия за страната. На човек от населението се падат 9 352 лв. от стойностния обем на показателя за област Перник, при 17 229 лв. за страната.


[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

Дейност на нефинансовите предприятия в Софийска област през 2020 година

По окончателни данни на Националния статистически институт годишен отчет за дейността си през 2020 г. са представили общо 9 953 нефинансови предприятия от Софийска област. Произведена е продукция в размер на 11 889 млн. лв. и е реализирана добавена стойност по факторни разходи за 2 753 млн. лева. Броят на заетите лица в нефинансовите предприятия от областта е 56 917.

В Софийска област преобладават микропредприятията (до 9 заети) – 92.9% от общия брой. Малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 5.8%, средните предприятия (от 50 до 249 заети) – 1.1%, а големите предприятия (над 250 заети) са с най-малък относителен дял – 0.2%. Големите предприятия реализират 77.7% от произведената продукция и в тях  работят 29.8% от заетите лица в областта.

Нефинансовите предприятия в Софийска област приключват 2020 г. с положителен финансов резултат от 1 023 млн. лева.  Предприятията, реализирали печалба, са 6 761, със загуба са 2 074, а с нулев финансов резултат – 1 118.

Наети лица и средна брутна заплата в област Благоевград през четвъртото тримесечие на 2021 година

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Благоевград към края на декември 2021 г. се запазва същият спрямо края на септември 2021 г. – 85.5 хиляди. Спрямо края на третото   тримесечие на 2021 г. наетите лица в обществения сектор нарастват  с 0.5% (до 21.2, хиляди), докато в частния сектор намаляват с 0.1% до – 64.3 хиляди.

В края на декември 2021 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение бележат увеличение с 4.8%. По сектори в сравнение с края на декември 2020 г. наетите в частния сектор нарастват с 5.8% (или с 3.5 хил.) и в  обществения сектор с – 1.8% (или с 0.4 хил.).

През четвъртото тримесечие на 2021 г. средната месечна заплата за областта бележи увеличение спрямо предходното тримесечие със 7.4% до – 1 073 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 597 лв., а за частния – 891 лева. През четвъртото тримесечие на 2021 г. средната брутна месечна работна заплата за Благоевградска област се увеличава с 13.2% в сравнение със съответния период на предходната година.

Наети лица и средна брутна заплата в област Кюстендил през четвъртото тримесечие на 2021 година

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на декември 2021 г. намаляват спрямо края на септември2021 г. с 1.1% и достигат 26.8 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 29.5 и 13.7%.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2020 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 1.9% (до 7.0 хил.), а в частния сектор – с 2.9% (до 19.8 хиляди).

В края на декември 2021 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са повече с 2.6% в сравнение с края на декември 2020 година.

През четвъртото тримесечие на 2021 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо третото тримесечие на 2021 г. с 4.0%, като достига 1 060 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 500 лв., а за частния – 901 лева.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата за Кюстендилска област нараства с 5.2%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 9.6%, а в частния сектор – с 2.7%.