Териториални статистически бюра

PDF файл
 

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на област Кюстендил, изчислена за периода 2014 – 2016 г., е 73.7 години, като спрямо предходния период 2013 – 2015 г. тя намалява с 0.4 години. Средната продължителност на живота в областта е под средната за страната – 74.7 години. Тя варира от 72.6 години в област Видин и област Монтана до 76.3 години в област София (столица) и 76.4 години в област Кърджали.
Различната смъртност при мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население.
В област Кюстендил средната продължителност на живота при мъжете е 70.3 години, докато при жените е със 7.0 години по-висока – 77.3 години.
За девет години в периода между 2008 и 2016 г. средната продължителност на живота на населението в областта е нараснала с 0.7 години. При жените тя се увеличила с 0.5 години, а при мъжете – с 0.8 години.
Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, но най-голяма е разликата между двата пола в област Монтана (7.9 години), а най-малка – в областите София (столица) и Шумен (6.2 години). За област Кюстендил тази разлика е 7.1 години.

PDF файл
 

Доходи на домакинствата

През 2016 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство в област Кюстендил е 4 555 лв. (при 5 167 лв. за страната) и намалява с 0.7% спрямо 2015 година. По стойност на показателя за 2016 г. областта се нарежда на шестнадесето място в страната. За периода 2008 – 2016 г. общият доход средно на лице от домакинство нараства близо 1.6 пъти.
Основната част от този доход – 97.5% през 2016 г. е получена под формата на текущи приходи от работна заплата, пенсии, социални помощи, детски надбавки, както и на приходи от самостоятелна заетост, от трудова дейност извън работната заплата и регулярни трансфери от други домакинства. Останалата част от отчетения общ доход – 2.5%, се дължи на приходи от продажби и други приходи.
Работната заплата e основен източник за доходите на домакинствата в област Кюстендил. През 2016 г. работната заплата формира 42.0% от общия доход на домакинствата, през 2015 г. – 51.6%, а през 2012 г. – 40.6% .
В номинално изражение доходите на домакинствата от работна заплата в областта намаляват. През 2016 г. домакинствата в областта са разполагали средно на лице с 1 915 лв., получени от работна заплата, докато през 2015 г. тези средства са възлизали на 2 367 лв., т.е. доходът от работна заплата е намалял с 19.1%.
През 2016 г. доходите от социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) са 1 931 лв. средно на лице от домакинство и се увеличават в номинално изражение 2.5 пъти спрямо 2008 година. В област Кюстендил доходите от всички социални трансфери формират 42.3% от общия годишен доход на домакинствата през 2016 г., а през 2015 г. този дял е 39.3% (Фиг.3.). За последните 9 години най-нисък относителен дял на доходите от всички социални трансфери е регистриран през 2008 г. – 27.8%.

PDF файл
 

Текущата демографска ситуация в областта през 2016 г. се характеризира с:

• Продължаващо намаляване и застаряване на населението;
• Задълбочава се дисбалансът в териториалното разпределение на населението;
• Населението в трудоспособна възраст намалява, а това над трудоспособна възраст се увеличава. Нисък коефициент на демографско заместване;
• Намалява абсолютният брой на живороденитe и коефициентът на обща раждаемост, който е под средния за страната;
• Трайна тенденция на увеличаване на извънбрачните живородени деца;
• Увеличава се броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност; нараства детската смъртност;
• Броят на сключените граждански бракове намалява, а броят на бракоразводите се увеличава.

Брой и структури на населението

Към 31 декември 2016 г. населението на област Кюстендил е 123 431 души, което представлява 1.7% от населението на България и нарежда областта на 21-о място по брой на населението в страната (фиг. 4). В сравнение с 2015 г. населението намалява с 2 583 души, или с 2.0%. Област Кюстендил е втора в страната с най-голямо намаление на населението, като преди нея е област Видин – с 2.6%. Понижаване на броя на населението в сравнение с предходната година е регистрирано и при всички останали области с изключение на област – София (столица), която увеличава населението си през 2016 г. спрямо 2015 г. – с 0.3%.
Мъжете в област Кюстендил са 60 022 (48.6%), а жените – 63 409 (51.4%), или на 1 000 мъже се падат 1 056 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите от 1 до 54 години. С нарастване на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на областта.
Продължава процесът на остаряване на населението. В края на 2016 г. лицата на 65 и повече навършени години са 32 593, или 26.4% от населението на областта. В сравнение с 2015 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.5 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 6.3 процентни пункта.
Относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (28.9%), Габрово (27.9%), Ловеч и Кюстендил (по 26.4%), Монтана (25.8%) и Плевен (25.4%). Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 17.0%, Варна – 18.3%, Благоевград – 18.4%, и Бургас – 18.6%.

PDF файл
 

• През 2016 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 54.0 хил., или 69.9% от населението на същата възраст. В сравнение с 2015 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) нараства с 0.7 процентни пункта.
• Общият брой на заетите лица e 50.8 хил., или 46.2% от населението на 15 и повече навършени години.
• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 49.5 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 64.1%, съответно 62.0% за мъжете и 66.4% за жените. В сравнение с 2015 г. коефициентът на заетост (15 – 64 навършени години) се увеличава с 3.9 процентни пункта.
• Коефициентът на заетост за възрастовата група 25 – 34 навършени години е 81.2%, или с 9.9 процентни пункта повече спрямо 2015 година.
• Наблюдава се увеличение на коефициента на заетост за възрастовата група 35 – 44 навършени години с 0.2 процентни пункта в сравнение с предходната година – от 83.3 на 83.5%.
• Нарастване с 1.9 процентни пункта спрямо 2015 г. се отчита при коефициента на заетост за възрастовата група 45 – 54 навършени години – от 72.2 на 74.1%.
• Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 – 64 навършени години е 52.8%, или с 9.6 процентни пункта по-висок в сравнение с 2015 година.
• Безработните лица са 4.5 хиляди. Спрямо предходната година броят на безработните лица намалява с 38.4%.
• Коефициентът на безработица намалява с 5.0 процентни пункта в сравнение с 2015 г. и достига 8.1%.
• Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 23.3 хил., от които 12.2 хил. са мъже и 11.1 хил. – жени.
• По степен на образование коефициентът на заетост е най-висок при лицата с висше образование – 71.1%. При лицата със средно образование относителният дял на заетите е 52.5%. От заетите лица със средно образование, които са 32.4 хил., 20.4 хил. са с придобита степен на професионална квалификация.

PDF файл
 

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2015 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област Кюстендил сочат, че средногодишният брой наетите лица по трудово и служебно правоотношение е 30 900, което представлява 1.4% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2014 г. броят на наетите се увеличава с 282 души или с 0.9%. Увеличение се наблюдава в седем от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в „Селско, горско и рибно стопанство“ (51.6%) и „Транспорт, складиране и пощи“ (7.2%). Намаление на наетите лица е регистрирано в единадесет икономически дейности – най-значимо в „Операции с недвижими имоти“ (53.6%) и „Други дейности“ (11.2%).
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ – съответно 33.0 и 11.6%.
По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение през 2015 г. областта заема 21 място сред 28-те области в страната. Най-голям е броят на наетите в област София (столица) – 707.3 хил., а най-малък в област Видин – 16.8 хиляди.
В област Кюстендил средната брутна годишна работна заплата за 2015 г. е 7 486 лв. (фиг. 1), при 10 535 лв. средно за страната.
По размер на средната работна заплата за 2015 г. област Кюстендил заема 25-то място сред 28-те области в страната. С най-високо средно възнаграждение е област София (столица) – 14 531 лв., а с най-ниско област Видин – 7 011 лв.

PDF файл
 

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) за област Кюстендил през 2015 година е 924 млн. лв. Това нарежда областта на 23-то място в страната. В сравнение с 2014 г. обемът му в номинално изражение се е увеличил със 7.0%. Произведеният в областта БВП е 1.0% от общия за страната. На човек от населението се падат 7 274 лв. от стойностния обем на показателя. С най-високо равнище на БВП на човек от населението е София (столица) – 26 690 лв., а с най-ниско – областите Силистра и Сливен, съответно с 5 933 и 5 921 лева.
Създадената от отраслите на регионалната икономика брутна добавена стойност (БДС) в област Кюстендил през 2015 г. възлиза на 798 млн.лв., което е с 6.6% повече спрямо 2014 година. БДС за областта представлява 1.0% от общо генерираната добавена стойност за страната.
Добавената стойност реализирана от дейностите в сектора на услугите е 429 млн. лв. и представлява 53.7% от общата БДС за областта. В сравнение с 2014 г. делът на сектора в добавената стойност намалява с 3.2 процентни пункта.
Индустриалният сектор увеличава своя обем и относителен дял в БДС за областта. През 2015 г. са реализирани 283 млн. лв. или 35.5% , което е с 0.3 процентни пункта повече спрямо 2014 година.
Относителният дял на аграрния сектор представлява 10.8% от добавената стойност на областта и е в размер на 86 млн. лева. Спрямо 2014 г. бележи увеличение с 2.9 процентни пункта.
В национален мащаб делът на БДС, генерирана в селското, горското и рибно стопанство през 2015 г., е 4.8%, този на индустриалния сектор е 27.9%, а в сферата на услугите е създадена 67.3% от брутната добавена стойност в страната.

PDF файл
 

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на декември 2016 г. намаляват с 2.4% спрямо края на септември 2016 г., като достигат 29.3 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 31.8 и 14.6%.
Спрямо края на третото тримесечие на 2016 г. наетите лица в обществения сектор нарастват с 1.2% (до 7.4 хил.), а в частния сектор намаляват с 3.5% (до 22.0 хиляди).
В края на декември 2016 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 620, или с 2.1% по-малко в сравнение с края на декември 2015 година. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Операции с недвижими имоти”, „Добивна промишленост” и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване”. Най-голямо процентно увеличение на наетите лица в края на декември 2016 г. спрямо същия период на предходната година има в дейностите „Професионални дейности и научни изследвания” и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”.
През четвъртото тримесечие на 2016 г. средната брутна месечна работна заплата за областта нараства спрямо третото тримесечие на 2016 г. с 2.1%, като достига 681 лева. Най-голямо увеличение има в „Култура, спорт и развлечения“ – с 22.4% и „Образование“ – с 9.0%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление на средната месечна работна заплата са „Хотелиерство и ресторантьорство” – с 8.0% и „Строителство”- с 3.3%.
Средната брутна месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2016 г. за обществения сектор е 817 лв., а за частния – 636 лева.
В сравнение с четвъртото тримесечие на 2015 г. средната месечна работна заплата за Кюстендилска област нараства с 5.6%, като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Финансови и застрахователни дейности” и „Хотелиерство и ресторантьорство”.
Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор нараства с 8.4%, а в частния сектор – с 4.6%.

PDF файл
 

През декември 2016 г. в област Кюстендил са функционирали 68 места за настаняване с над 10 легла, от които 33 са хотели и 35 – други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е бил 1 210, а на леглата 2 813. В сравнение с декември 2015 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) нараства с 25.9%, а на леглата в тях – с 9.0%.
Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през декември 2016 г., е 12 143, или с 42.8% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Над 93% от реализираните нощувки в областта са тези от български граждани.
Пренощувалите лица в местата за настаняване през декември 2016 г. в област Кюстендил се увеличават с 34.8% в сравнение със същия месец на 2015 г. и достигат 7 257. От всички пренощували лица над 93% са български граждани. Както българските, така и пренощувалите чужденци са реализирали средно по 1.7 нощувки. Те са предпочели да отседнат в хотели в областта, където през декември са пренощували 67.8% от всички лица.

PDF файл
 

През четвъртото тримесечие на 2016 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 10 жилищни сгради с 25 жилищa в тях и 3 278 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 52 други сгради с 9 261 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 9.1%, докато броят на жилищата в тях се увеличава със 127.3%, а общата им застроена площ – с 69.1%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради нараства с 62.5%, а общата им застроена площ е повече с 50.3%.
В сравнение с четвъртото тримесечие на 2015 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил остава непроменен, докато броят на жилищата в тях се увеличава със 127.3%, а разгънатата им застроена площ е повече със 137.7%. Броят на разрешителните за строеж, издадени на други видове сгради, нараства със 100.0%, а разгънатата им застроена площ – с 52.3%.
Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) – 200, Пловдив – 163, Варна – 133, Бургас – 88, и област София – 75. По този показател област Кюстендил се нарежда на 17-то място сред 28-те области в страната.

PDF файл
 

През 2015 г. 99.4% от населението на област Кюстендил е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта се увеличава от 92 л/ден през 2014 г. на 94 л/ден през 2015 година (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (127 л/ден/чов.) и Бургас (111 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (67 л/ден/чов.).
През 2015 г. в област Кюстендил, на режим на водоподаване е 1.0% от населението, при 1.7%. за страната. В 14 области водоснабдяването не е ограничавано. Най-засегнати от режим на водоподаване са областите Габрово (26.1%), София област (15.5%), Ловеч (11.4%) и Търговище (8.9%).
В областта 75.1% от населението е свързано с обществената канализация. С обществената канализационна мрежа, но без наличие на пречистване е свързано 13.2% от населението (13.2% за страната).
Опазването на околната среда включва всички дейности, които са пряко ориентирани към предотвратяване, намаляване и премахване на замърсяването, което е резултат от производствени или други процеси.
Разходите за околната среда включват два компонента: разходи за поддържане и разходи за придобиване на дълготрайни материални активи. През 2015 г. за опазване и възстановяване на околната среда в страната са изразходвани 3 102.3 млн. лева.