Териториални статистически бюра

През април 2023 г. в област Кюстендил са функционирали 89 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 1 426 стаи и 3 368 легла в тях. В сравнение с април 2022 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода се увеличава с 56.1%, а на леглата в тях – с 59.3%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през април 2023 г. е 17 783, или с 54.4% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Българските граждани са реализирали 16 395 нощувки, а чуждите – 1 388.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област Кюстендил през първото тримесечие на 2023 г. е 14, а новопостроени жилища в тях са 15. Спрямо първото тримесечие на 2022 г. сградите са с 1 повече, или 7.7%, а броят на жилищата в тях остава непроменен (фиг. 1).

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради в област Кюстендил през първото тримесечие на 2023 г. със стоманенобетонна конструкция са 100%.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) – 228 сгради с 1 430 жилища, Пловдив – 175 сгради с 396 жилища, и Бургас – 141 сгради с 525 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с шест и повече стаи (40.0%).

През първото тримесечие на 2023 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 16 жилищни сгради с 26 жилищa в тях и 3 763 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 18 други сгради с 4 073 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 15.8%, а броят на жилищата в тях и общата им застроена площ съответно с 13.3 и 22.8%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са по-малко с 33.3%, а общата им застроена площ – с 21.9%.

В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради и разгърнатата им застроена площ са по-малко в област Кюстендил съответно с 27.3 и 30.2%, докато жилищата в тях са повече с 18.2%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради и разгънатата им застроена площ намаляват съответно с 25.0 и 69.5%.

Малолетни и непълнолетни лица, водени, заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления

През 2022 г. на отчет^[1] в детските педагогически стаи в област Кюстендил са водени 90 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. В сравнение с 2021 г. броят им намалява с 3, или с 3.2%.

Основните характеристики на водените на отчет в ДПС лица са следните:

• непълнолетни (на възраст от 14 до 17 години) – 90.0%;
• малолетни (8 – 13 години) – 10.0%;
• момчета – 64 (71.1%);
• момичета – 26 (28.9%)
• учащи – 86 (95.6%);
• в криминогенна среда живеят 44 малолетни и непълнолетни (48.9%).

[1] Съгласно чл. 26, ал. 1 от Правилника за детските педагогически стаи малолетните и непълнолетните се водят на отчет за срок от 2 години, след което се снемат от отчет, ако през този период не са извършили повторно противоправни деяния.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на март 2023 г. се увеличават спрямо края на декември2022 г. с 3.8% и достигат 26.8 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 30.9 и 13.3%.

В края на март 2023 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са повече с 0.3%  в сравнение с края на март 2022 година.

Спрямо края на първото тримесечие на 2022 г. наетите лица в обществения сектор  се увеличават с 1.1% (до 6.9 хил.), а в частния сектор остават непроменени  19.9 хиляди.

         През първото тримесечие на 2023 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо четвъртото тримесечие на 2022 г. с 1.0%, като достига 1 263 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 595 лв., а за частния – 1 144 лева.

В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. средната месечна работна заплата за Кюстендилска област нараства с 19.6%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 18.6%, а в частния – с 19.9%.

Текуща демографска ситуация в областта през 2022 година:

• Продължава процесът на намаляване и застаряване на населението;
• Увеличава се броят на живородените деца;
• Намалява броят на умрелите лица;
• Увеличава се детската смъртност;
• Увеличава се броят на сключените граждански бракове;
• Намалява броят на бракоразводите.

Брой и структури на населението

           Към 31 декември 2022 г. населението на област Кюстендил е 108 703 души, което е 1.7% от цялото население на страната. В сравнение с 2021 г. населението на областта е намаляло с 1 600 души, или с 1.5%.[1]

           Мъжете са 52 220 (48.0%), а жените – 56 483 (52.0%), или на 1 000 мъже се падат  1 082 жени.

През март 2023 г. в област Кюстендил са функционирали 69 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 1 048 стаи и 2 367 легла в тях. В сравнение с март 2022 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода се увеличава с 40.8%, а на леглата в тях – с 29.1%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през март 2023 г. е 15 704, или с 53.6% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Българските граждани са реализирали 14 554 нощувки, а чуждите – 1 150.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страната в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на общите индикатори е ежегодно провежданото наблюдение “Статистика на доходите и условията на живот (EU- SILC)”.

Оценка на бедността

През 2022 г. линията на бедност общо за страната е 525.92 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията на бедност под прага на бедност са били 1 571.9 хил. лица, или 22.9% от населението на страната.

Данните от изследването позволяват изчисляване на линия на бедност за всяка област. Приложен е същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в рамките на областта. За 2022 г. в област Кюстендил размерът на линията на бедност е 574.25 лв. (табл.1).

Основните резултати от проведените от Националния статистически институт (НСИ) годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции в област Кюстендил показват, че:

• През учебната 2022/2023 година в предучилищното образование (детските градини и подготвителните групи в училищата) са записани 3 149 деца, или с 2.6% повече в сравнение с предходната година.
• В началното образование (I – IV клас) се обучават 3.5 хил. ученици, а в прогимназиалното (V – VII клас) – 2.8 хиляди.
• Завършилите средно образование през 2022 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 383 и 151 ученици.

Към 31.12.2022 г. в област Кюстендил функционират 15 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с общо 480 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на този тип детски заведения остава непроменен, докато местата в тях намаляват с 3.

В градовете детските ясли са 12 с 398 места, а в селата – 3 с 82 места. В община Кюстендил се намират 7 детски ясли с общ капацитет от 190 места. В общините Бобошево, Рила, Невестино и Трекляно няма функциониращи детски ясли.

Осигуреността^[1] с места в детските ясли в област Кюстендил към 31.12.2022 г. е 20.0% при 19.5% – средно за страната. Най-високо равнище на показателя е регистрирано в община Кочериново (26.9%), а най-ниска е осигуреността с места в община Бобов дол – 14.5%.

[1] Показателят се изчислява като отношение на броя на местата в детските ясли и яслените групи в състава на ДГ на 100 деца от населението на възраст до 3 години.