Очакваната средна продължителност на предстоящия живот[1] общо за населението на област Благоевград, изчислена за периода 2020 – 2022 г., е 74.0 години, или с 0.3 години по-малко спрямо предходния период 2019 – 2021 година. Средната продължителност на живота в областта е с 2.1 години по-висока от средната за страната – 71.9 години.
През април 2023 г. в област Благоевград са функционирали 183 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 6 375 стаи и 14 250 легла в тях. В сравнение с април 2022 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода се увеличава с 23.6%, а на леглата в тях – с 24.8%.
Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през април 2023 г. е 113 305, или с 32.1% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Българските граждани са реализирали 94 155 нощувки, а чуждите – 19 150.
През първото тримесечие на 2023 г. общинските администрации на територията на област Благоевград са издали разрешителни за строеж на 107 жилищни сгради с 324 жилища в тях и
41 290 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 49 други сгради с 14 387 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради нараства с 18.9%, броят на жилищата в тях – със 114.6%, както и общата им застроена площ – с 67.9%. При издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се запазва техният брой, но разгънатата им застроена площ намалява с 46.2%.
В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Благоевград се увеличава с 20.2%, броят на жилищата в тях – със 78.0%, а разгънатата им застроена площ – с 27.2%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради бележи увеличение с 36.1%, докато разгънатата им застроена площ намалява – с 8.6%.
През първото тримесечие на 2023 г. в област Благоевград е започнал строежът на 71 жилищни сгради със 187 жилища в тях и с 29 282 кв. м обща застроена площ и на 31 други сгради с 8 792 кв. м РЗП.
Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио- и телевизионната програмна дейност , производството на филмии и читалищната дейност. Основните показатели и обхватът на изследванията са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.
Културни институции
Културни институции са музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.
Към 31.12.2022 г. в област Благоевград функционират 6 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.
Движимите културни ценности включени в експозициите на музеите в област Благоевград са част от националното ни богатство и формират музеен фонд, който се състои от 145.2 хил. фондови единици. В сравнение с 2021 г. техният брой нараства с 2.3%. Към 31.12.2022 г. броят на цифровизираните фондови единици е 8 305, което е със 195 повече спрямо предходната година. Общата полезна площ на която са разположени експозициите на музеите в област Благоевград е 15 811 квадратни метра.
Посещенията в музеите през 2022 г. са 131.4 хил. и съпоставени с 2021 г. се увеличават с 37.7% (фиг. 1). В дните със свободен вход са осъществени 14.7% от посещенията в музеите (19.3 хиляди). Регистрирано е и увеличение на посещенията на чужденци в музеите – с 2.3 хиляди., или с 27.5% спрямо предходната година.
По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област Благоевград през първото тримесечие на 2023 г. е 63, а новопостроени жилища в тях са 495. Спрямо първото тримесечие на 2022 г. сградите са с 11 повече, или 21.2%, а жилищата в тях се увеличават с 328, или 196.4% (фиг. 1).
По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Благоевград към края на март 2023 г. нараства с 3.9% спрямо края на декември 2022 г., като достигат до 85.8 хиляди. Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2022 г. наетите лица се увеличават в обществения сектор с 1.8% (до 21.9, хиляди), в частния сектор с 4.6% до – 63.9 хиляди.
В края на март 2023 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение бележат спад с 0.3%. По сектори в сравнение с края на март 2022 г. наетите в обществения сектор се учеличават с – 3.5% (или с 0.7 хил.),а в частния сектор намаляват с 1.5% (или с 1.0 хил.).
През първото тримесечие на 2023 г. средната месечна заплата за областта бележи увеличение спрямо предходното тримесечие с 0.2 % до – 1 239 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 623 лв., а за частния – 1102 лева.
През първото тримесечие на 2023 г. средната брутна месечна работна заплата за Благоевградска област се увеличава с 19.1% в сравнение със съответния период на предходната година.
Демографска ситуация в областта през 2022 година:
Брой и структури на населението
Към 31 декември 2022 г. населението на област Благоевград е 288 161 души, което представлява 4.5% от населението на България. В сравнение с 2021 г. населението на областта намалява с 2 055 души, или с 0.7%[1].
Мъжете са 139 761 (48.5%), а жените – 148 400 (51.5%), или на 1 000 мъже се падат 1 062 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на областта.
В края на 2022 г. лицата на 65 и повече навършени години са 62 167, или 21.6% от населението на областта.
Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24.7%, а на мъжете – 18.2%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската средна продължителност на живота при тях.
Към 31.12.2022 г. децата до 15 години в област Благоевград са 41 985, или 14.6% от общия брой на населението.
Малолетни и непълнолетни лица, водени, заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления
През 2022 г. на отчет[1] в детските педагогически стаи в област Благоевград са водени 506 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. В сравнение с 2021 г. броят им нараства с 22, или с 4.5%.
Основните характеристики на водените на отчет в ДПС лица са следните:
[1] Съгласно чл. 26, ал. 1 от Правилника за детските педагогически стаи малолетните и непълнолетните лица се водят на отчет за срок от 2 години, след което се снемат от отчет, ако през този период не са извършили повторно противоправни деяния.
Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страната в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на общите индикатори е ежегодно провежданото наблюдение “Статистика на доходите и условията на живот (EU- SILC)”.
Оценка на бедността
През 2022 г. линията на бедност общо за страната е 525.92 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията на бедност под прага на бедност са били 1 571.9 хил. лица, или 22.9% от населението на страната.
Данните от изследването позволяват изчисляване на линия на бедност за всяка област. Приложен е същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в рамките на областта. За 2022 г. в област Благоевград размерът на линията на бедност е 460.58 лв. средномесечно на лице от домакинство, като под прага на тази линия са 17.5% от населението на областта (табл.1).
Към 31.12.2022 г. в област Благоевград функционират 50 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с общо 1 902 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на този тип детски заведения намаляват с 2, а местата в тях бележат спад с 1.7%.
В градовете детските ясли са 35 с 1 561 места, а в селата – 15 с 341 места. В община Гърмен няма функциониращи детски ясли.
Осигуреността[1] с места в детските ясли в област Благоевград към 31.12.2022 г. е 25.3%, при 19.5% – за страната. По този показател област Благоевград се нарежда на трето място в страната, като с по-висока осигуреност са областите Габрово (29.4%) и Плевен (26.7%).
[1] Показателят се изчислява като отношение на броя на местата в детските ясли и яслените групи в състава на ДГ на 100 деца от населението на възраст до 3 години.